didislava (Дидислава) didislava (Дидислава)
125
24.07.2006 г., 10:57

Думи

1.2K 0 7

Думи...

 

Ненужни...

 

Носещи болка...

 

Всички надежди разбиващи...

 

Тежки огньове в сърцето разпалващи...

 

Дълга война за надмощие водещи, с тишината...

 

И често  безстойностни...  друг път скъпоценни...

 

Като фина омайна украса на същата таз тишина...

 

Като хладни води, потушаващи същите тези огньове...

 

Като плочи, съграждащи същите тези надежди...

 

Утешаващи същата тази болка...

 

Необходими...

 

Думи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0