Думи
Думи...
Ненужни...
Носещи болка...
Всички надежди разбиващи...
Тежки огньове в сърцето разпалващи...
Дълга война за надмощие водещи, с тишината...
И често безстойностни... друг път скъпоценни...
Като фина омайна украса на същата таз тишина...
Като хладни води, потушаващи същите тези огньове...
Като плочи, съграждащи същите тези надежди...
Утешаващи същата тази болка...
Необходими...
Думи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
