27.03.2021 г., 9:15 ч.

Думи към Съдбата жена 

  Поезия » Любовна
795 0 0

Не ми напомняй, че не ме обичаш.

Отдавна аз това разбрах.

На какво нещастието ми прилича

и защо да те обичам аз е грях?

 

Не ми го казвай, че досаждам.

Аз само съм случайно тук.

Вината в мене не насаждай,

аз не издавам даже звук.

 

Дойдох да те погледам за последно

и ще си тръгна аз от теб.

Едно парченце е потребно,

подхвърлен къшей хлеб.

 

Защото аз ще си остана просяк

така и нищо не събрал.

Изтича и последният пясък,

каквото съм живял – живял.

 

Без тебе нищо не намерих,

а колко път аз извървях.

Нахраних всякакви химери,

че не напразно тука бях.

 

Ала без теб и мен ме няма –

неписана, орисана Любов,

замислена да е голяма,

а Светът да бъде вечно нов.

 

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??