Не ми напомняй, че не ме обичаш.

Отдавна аз това разбрах.

На какво нещастието ми прилича

и защо да те обичам аз е грях?

Не ми го казвай, че досаждам.

Аз само съм случайно тук.

Вината в мене не насаждай,

аз не издавам даже звук.

Дойдох да те погледам за последно

и ще си тръгна аз от теб.

Едно парченце е потребно,

подхвърлен къшей хлеб.

Защото аз ще си остана просяк

така и нищо не събрал.

Изтича и последният пясък,

каквото съм живял – живял.

Без тебе нищо не намерих,

а колко път аз извървях.

Нахраних всякакви химери,

че не напразно тука бях.

Ала без теб и мен ме няма –

неписана, орисана Любов,

замислена да е голяма,

а Светът да бъде вечно нов.