Думи на прах
Разпаднаха се думите на прах,
а вятърът ги хвърли на морето.
Напразно ли чрез думите мечтах
да стигна до душата ти, където
се раждаха пожар подир пожар?
Сега гори там, някъде отляво.
Ненужен тук е всякакъв ПиаР
на болката, която пак стеснява
пътеката към свята светлина.
Във всеки укор ражда се забрава.
Дано, Любов, отново да греша.
Метален вкус от думите остава,
а толкова опитвах да летя...
Усмивките си в капсула затварях,
за теб да ги запазя с топлина.
Но днес дори и тялото ми старо
забрави оня порив на страстта,
във който бе изгаряло до пепел.
Остава ми отново да... мълча,
да стана грозен сфинкс или пък... плесен.
© Илко Карайчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Имаш очарователния усет за ритмичност. Стиховете ти се четат лесно и затова всеки ги разбира.Браво!
-
Силен стих!Браво!
-
Добре дошъл, братко!
-
"Усмивките си в капсула затварях,
за теб да ги запазя с топлина."
Поздрав за стиха! -
!
-
Таланта си е талант.За празника такьв красив стих.Удоволствие е човек да се отбие при вас!
-
Едно от многото лица на любовта...
Хубаво! -
Много силно стихотворение!
-
Рядко се случва тук да блесне стих от такава класа. Аплодисменти, приятелю!
-
Един от най-силните стихове, които съм чела, макар и тъжен!
-
Стихотворение, впечатляващо с изстрадана мъдрост... От тленното остава само прах и пепел, но може би поривите на душите, понесли мечтите и страданията, са това, което оцелява?
-
Уау!
Силен и трогателен стих!И пак отчаяние...
И не си толкова стар...А и не вярвам тялото ти да е забравило...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И от тях извади си Смъртта...
Остана само взор помръкнал
да напомня теб и Любовта...
...
И пак разпалваш лудите пожари
когато идваш в тихия ми сън.
Защо Душата тъжна не пожали
и не остана поне веднъж отвън...