Думи на прах
Разпаднаха се думите на прах,
а вятърът ги хвърли на морето.
Напразно ли чрез думите мечтах
да стигна до душата ти, където
се раждаха пожар подир пожар?
Сега гори там, някъде отляво.
Ненужен тук е всякакъв ПиаР
на болката, която пак стеснява
пътеката към свята светлина.
Във всеки укор ражда се забрава.
Дано, Любов, отново да греша.
Метален вкус от думите остава,
а толкова опитвах да летя...
Усмивките си в капсула затварях,
за теб да ги запазя с топлина.
Но днес дори и тялото ми старо
забрави оня порив на страстта,
във който бе изгаряло до пепел.
Остава ми отново да... мълча,
да стана грозен сфинкс или пък... плесен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илко Карайчев Всички права запазени
