Разпаднаха се думите на прах,
а вятърът ги хвърли на морето.
Напразно ли чрез думите мечтах
да стигна до душата ти, където
се раждаха пожар подир пожар?
Сега гори там, някъде отляво.
Ненужен тук е всякакъв ПиаР
на болката, която пак стеснява
пътеката към свята светлина.
Във всеки укор ражда се забрава.
Дано, Любов, отново да греша.
Метален вкус от думите остава, ...