Думи на прах
Разпаднаха се думите на прах,
а вятърът ги хвърли на морето.
Напразно ли чрез думите мечтах
да стигна до душата ти, където
се раждаха пожар подир пожар?
Сега гори там, някъде отляво.
Ненужен тук е всякакъв ПиаР
на болката, която пак стеснява
пътеката към свята светлина.
Във всеки укор ражда се забрава.
Дано, Любов, отново да греша.
Метален вкус от думите остава,
а толкова опитвах да летя...
Усмивките си в капсула затварях,
за теб да ги запазя с топлина.
Но днес дори и тялото ми старо
забрави оня порив на страстта,
във който бе изгаряло до пепел.
Остава ми отново да... мълча,
да стана грозен сфинкс или пък... плесен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илко Карайчев Todos los derechos reservados
