С теб не мога да мечтая –

мечтите някак са излишни

и цветове като че ли че няма,

а думите са само в срички.

С тебе спирам някак до средата

и натам не можеш да ме проведеш,

а искам да те хваната за ръката

и двама да се носим в син летеж.

С тебе спирам се на всяка крачка,

а глухарчетата не летят,

забравям за слънчевото в летата

и в мислите петна личат.

С тебе няма „ние”,

с теб сме поотделно „аз” и „ти”,

а нужно е сърцето в ритъм общ да бие,

да има поглед и към следващите дни.

С тебе няма утре, няма вчера,

всичко е единствено сега

и трудно е с мен самата да се боря,

за да бъда с теб сама.