24.05.2018 г., 21:52

Думите

398 0 0

Ти ми казваш за думите,
че са къдрави облаци,
че са жертвени агнета,
че са някакви празни
въздушни мехури...
че е толкова кратък
животът им...
Що за празник обаче 
ще бъдат и срещите
без пенливите пъстри 
балони на думите?!
Обясняваш нагледно.
И блесва карфицата -
бегло съмнение:
"Пук! "- и ги няма.
Ето колко е кратък
животът им!

... Като нашия,
мили приятелю!
Като нашия ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...