Думите... думите... думите... как ни разделят...
И неразбрани, грешно тълкувани даже,
те нараняват! И право в сърцето ни стрелят....
Думите... думите... могат дори да ни смажат...
Думите... думите... думите... колко са бледи,
чувства когато поискаш със тях да обличаш...
И за пореден път (някой път - даже последен),
все пак опитваш с последна надежда да сричаш...
Думите... думите... думите... – но... неизречени!
Те са, които говорят, но трябва да чуваш!
Щом ги усетиш с душата си, значи са вече
думи, които да кажеш на някой си струва... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация