Думите ми
Свих се в ъгъла на празничния ден,
а думите като мухи над мед кръжат
и в листа, дето е за тях предназначен,
рисуват празен и безмълвен свят.
Забравих що е радост. И дори... тъга.
Зад прозореца животът е самотник.
И само в оня дълъг миг преди съня
подреждам няколко от тях... във вопъл.
И спира се във онемял от студ каданс
страстта, която караше кръвта да полудее.
Подреждам думите във мълчалив романс -
последния... След туй ще онемея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
