Думите ми

9 may 2013, 23:13

Poesía

791 1 2

Свих се в ъгъла на празничния ден,
а думите като мухи над мед кръжат
и в листа, дето е за тях предназначен,
рисуват празен и безмълвен свят.

Забравих що е радост. И дори... тъга.
Зад прозореца животът е самотник.
И само в оня дълъг миг преди съня
подреждам няколко от тях... във вопъл.

И спира се във онемял от студ каданс
страстта, която караше кръвта да полудее.
Подреждам думите във мълчалив романс -
последния... След туй ще онемея.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

veesii70 (Веселка Стойнева)

2020-12-31T11:15:42+02:00

Хареса ми стихотворението, но не и настроението. Но то е неизбежно и е породено от нещо,което е по-силно от теб...С пожелание за още много хубави стихотворения, облечени в шарените дрехи на мечтите и сбъднатостта.Поздрав!
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

2013-05-09T23:50:13+03:00

не е поезия, която Умра да чета

но, ако бях публикуващ редактор - с КЕФ щях да пусна този текст