Думите ми летят в обреченост
Думите ми пак летят в обреченост.
За теб на себе си сама бълнувам.
Вятърът, нахлувайки, всичко ми отнема,
но нищо, вечно съм готова да тъгувам...
Погледът ти ме пронизва и довършва.
Знаеш, твърде захарна съм, за да плача.
И не спираш да ме гледаш, и не свършва.
Сърцето ми само мечтите си оплака.
Недей да ме желаеш от самотност.
И не изтисквай всичко от душата ми.
Не ме залъгвай и не ме завличай!
Макар да ме боли, аз знам цената си.
Не мога да те обуздая, нито да те спра.
И продължава все така да ме боли.
Но щом сама го искам, май си струва
да помечтая, унесена в бъдещи дни.
Думите ми пак летят в обреченост.
За теб и менe са сълзите неизбежност.
И макар да съм до болка неизречена,
облечена съм в своята за теб потребност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
