10.08.2012 г., 11:01 ч.

Дупка с рафтове 

  Поезия » Друга
739 0 13



Лудият Шапкар ме навестява

всеки път, щом лудите ме хванат.

Метлата ми е в отпуска по болест,

а в очите ми живее Баба Яга.

(Магии за любов не правя.)

 

Разказвайте ми приказки до полунощ,

че после умаляват ми пантофките

и почва да ме стяга под лъжичката.

Тиквите не стават за транспорт,

а Пепеляшка не празнува Хелоуин.

 

Ще ви почерпя с чай или бисквити.

Не бързайте. Часовникът ще се побърка.

Стрелките не обичат да препускат.

Пък и никой влак не дерайлира,

ако без да искаш, го изпуснеш.

 

Оттук-насетне ми е ясно –

всеки вторник и четвъртък

следобедна закуска във гората

в компанията на странен заек.

Господинът с ръкавици и жилетка

ще ме чака някъде в съня ми.

Мърморещ и тиктакащ под носа си.

 

Ще попитам мама или татко

защо от пиенето се смалявам.

И докога ще бъда толкова голяма,

че да не мога да се видя в огледалото

и да се скрия в дупка с рафтове,

където тихичко да си поплача.

 

А казват, че децата трябвало

на воля да се смеят и играят.

Дали когато приказката свърши,

Алиса ще успее да порасне?


 

 

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??