Дупка с рафтове
Лудият Шапкар ме навестява
всеки път, щом лудите ме хванат.
Метлата ми е в отпуска по болест,
а в очите ми живее Баба Яга.
(Магии за любов не правя.)
Разказвайте ми приказки до полунощ,
че после умаляват ми пантофките
и почва да ме стяга под лъжичката.
Тиквите не стават за транспорт,
а Пепеляшка не празнува Хелоуин.
Ще ви почерпя с чай или бисквити.
Не бързайте. Часовникът ще се побърка.
Стрелките не обичат да препускат.
Пък и никой влак не дерайлира,
ако без да искаш, го изпуснеш.
Оттук-насетне ми е ясно –
всеки вторник и четвъртък
следобедна закуска във гората
в компанията на странен заек.
Господинът с ръкавици и жилетка
ще ме чака някъде в съня ми.
Мърморещ и тиктакащ под носа си.
Ще попитам мама или татко
защо от пиенето се смалявам.
И докога ще бъда толкова голяма,
че да не мога да се видя в огледалото
и да се скрия в дупка с рафтове,
където тихичко да си поплача.
А казват, че децата трябвало
на воля да се смеят и играят.
Дали когато приказката свърши,
Алиса ще успее да порасне?
© Пепър Формаджи All rights reserved.
