Дуплика
Когато твоето сърце от студ вибрира
и мислите ти нейде са се пръснали,
ще дойда тихо и ще те прегърна
и... няма да си сам, във Нищото.
Когато слънцето изгаря ти зениците,
в сърцето ти навярно огън пали
и не със студена топлина,
а с моята ръка ще те погали.
Ще дойда - и незрящите очи
ще блеснат и ще ги целуна нежно...
За да прогледнеш,
да ме видиш в нова светлина обляна.
Когато времето с ръждясалите клещи
те е хванало за гушата...
Поеми дълбоко въздух и разкъсай ги!
Ще дойда и ще те прегърна.
Когато пролетния ден уханен
изтрие зимните ти настроения,
когато пръсне своя аромат на цвете,
звездите в облаци от дъжд ще се превърнат...
Ще плисне дъжд пороен,
който да измие тъжните ти мисли.
След този дъжд ще блесне
и дъгата - в своето величие от багри...
А тези лоши псета - нахрани ги с... чувства,
ще дойда и ще ги разпратя
и пак ще те прегърна...
И нищо, че май болката родилна е!
Надявам се отново пак да съмне
и слънцето да блесне в очите ни.
Защото ми се иска да ти кажа нещото,
което ме привлече...
А може вече сам да си се сетил!?
NG/nnn
21:20, 11. 09. 2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени