Sep 12, 2007, 9:56 AM

Дуплика

  Poetry
834 0 15
На С.


Когато твоето сърце от студ вибрира
и мислите ти нейде са се пръснали,
ще дойда тихо и ще те прегърна
и... няма да си сам, във Нищото.
Когато слънцето изгаря ти зениците,
в сърцето ти навярно огън пали
и не със студена топлина,
а с моята ръка ще те погали.
Ще дойда - и незрящите очи
ще блеснат и ще ги целуна нежно...
За да прогледнеш,
да ме видиш в нова светлина обляна.
Когато времето с ръждясалите клещи
те е хванало за гушата...
Поеми дълбоко въздух и разкъсай ги!
Ще дойда и ще те прегърна.
Когато пролетния ден уханен
изтрие зимните ти настроения,
когато пръсне своя аромат на цвете,
звездите в облаци от дъжд ще се превърнат...
Ще плисне дъжд пороен,
който да измие тъжните ти мисли.
След този дъжд ще блесне
и дъгата - в своето величие от багри...
А тези лоши псета - нахрани ги с... чувства,
ще дойда и ще ги разпратя
и пак ще те прегърна...
И нищо, че май болката родилна е!
Надявам се отново пак да съмне
и слънцето да блесне в очите ни.
Защото ми се иска да ти кажа нещото,
което ме привлече...
А може вече сам да си се сетил!?

NG/nnn
21:20, 11. 09. 2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • ако добавиш и...доза усмивки, може! Сега се убеди, нали, Стефане?
  • Никога не съм предполагал,че толкова лесно и бързо могат да се мият тъжни мисли.Супер трик браво!
  • Мале, няма скрито-покрито от Вас!
  • Всички се сетихме.Много хубаво си го казала!
  • Мацко, израстваш устремно!
    Май ще трябва на С. да благодаря, нали?

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...