Душа
ДУША
В моята градина цъфнаха мечтите
върху помъдрели, дъхави треви.
Изгревът разбули тайните си скрити.
Тихо зажужаха палави пчели.
Вятърът довея спомени игриви.
Ручеят разплиска паметни води.
Във простора ведър птици дъждосвири
пееха на воля песни от зори...
Залезът подкани галещо лъчите,
сънено затвори слънчеви врати.
Кадифена вечер легна под звездите
и приспа гальовно страсти и очи.
Моята градина сладко засънува
как луна вълшебна нежно я целува!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
