Душа
ДУША
В моята градина цъфнаха мечтите
върху помъдрели, дъхави треви.
Изгревът разбули тайните си скрити.
Тихо зажужаха палави пчели.
Вятърът довея спомени игриви.
Ручеят разплиска паметни води.
Във простора ведър птици дъждосвири
пееха на воля песни от зори...
Залезът подкани галещо лъчите,
сънено затвори слънчеви врати.
Кадифена вечер легна под звездите
и приспа гальовно страсти и очи.
Моята градина сладко засънува
как луна вълшебна нежно я целува!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Ангелов Все права защищены
