ДУША
В моята градина цъфнаха мечтите
върху помъдрели, дъхави треви.
Изгревът разбули тайните си скрити.
Тихо зажужаха палави пчели.
Вятърът довея спомени игриви.
Ручеят разплиска паметни води.
Във простора ведър птици дъждосвири
пееха на воля песни от зори...
Залезът подкани галещо лъчите,
сънено затвори слънчеви врати.
Кадифена вечер легна под звездите
и приспа гальовно страсти и очи.
Моята градина сладко засънува
как луна вълшебна нежно я целува!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
