ДУША
В моята градина цъфнаха мечтите
върху помъдрели, дъхави треви.
Изгревът разбули тайните си скрити.
Тихо зажужаха палави пчели.
Вятърът довея спомени игриви.
Ручеят разплиска паметни води.
Във простора ведър птици дъждосвири
пееха на воля песни от зори...
Залезът подкани галещо лъчите,
сънено затвори слънчеви врати.
Кадифена вечер легна под звездите
и приспа гальовно страсти и очи.
Моята градина сладко засънува
как луна вълшебна нежно я целува!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
