Душата (ми) е с цвят на кехлибар.
Блести в златисто някога, обаче
изгубва се и става помътнял,
някой щом накара я да плаче.
Кой има право светлата душа,
с боичка черна смело да задраска?
Светлото избива след това,
в душа блестяща, няма тъмна краска.
© Мария Божкова Всички права запазени