23.11.2018 г., 9:14 ч.

Душа 

  Поезия
635 1 3

Душата (ми) е с цвят на кехлибар.

Блести в златисто някога, обаче 

изгубва се и става помътнял, 

някой щом накара я да плаче. 

 

Кой има право светлата душа, 

с боичка черна смело да задраска?

Светлото избива след това,

в душа блестяща, няма тъмна краска. 

© Мария Божкова Всички права запазени

23.11.2018год.

МаЖор 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, че отново сте тук, приятели! 🙂
  • Бъди все така светла!
    Поздравления, Мария!
  • "в душа блестяща, няма тъмна краска. "
    Така е в добра и светла душа няма тъмни места. Благодаря!
Предложения
: ??:??