13.08.2007 г., 13:05 ч.

Душа 

  Поезия
627 0 3
Листата есенни се ронят
и тихо падат във нощта.
Едно сърце сега очаква
да получи топлина.

Една душа - сама, бездомна,
без път в живота си върви.
Сама е тя, но е огромна,
добра душа, но без пари.

Това е бедното сираче,
което вечер виждаш ти,
самотно, бедно, но не плаче,
тъгата в себе си държи.

И бавно, плахо те поглежда,
ръце към теб простира то,
в очите му блести надежда,
ала сърцето е само.

© Цветелина Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??