Aug 13, 2007, 1:05 PM
Душа
Листата есенни се ронят
и тихо падат във нощта.
Едно сърце сега очаква
да получи топлина.
Една душа - сама, бездомна,
без път в живота си върви.
Сама е тя, но е огромна,
добра душа, но без пари.
Това е бедното сираче,
което вечер виждаш ти,
самотно, бедно, но не плаче,
тъгата в себе си държи.
И бавно, плахо те поглежда,
ръце към теб простира то,
в очите му блести надежда,
ала сърцето е само.
и тихо падат във нощта.
Едно сърце сега очаква
да получи топлина.
Една душа - сама, бездомна,
без път в живота си върви.
Сама е тя, но е огромна,
добра душа, но без пари.
Това е бедното сираче,
което вечер виждаш ти,
самотно, бедно, но не плаче,
тъгата в себе си държи.
И бавно, плахо те поглежда,
ръце към теб простира то,
в очите му блести надежда,
ала сърцето е само.
© Цветелина Янкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви! Усмихвам се!
Нещо ми е било тъжно като съм го писала. -
Много тъжен стих,мила....
Защо?
Усмихни се....моля.... -
!!!
Тъжен стих, Цветенце...
Но е много хубав!
Поздравче!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
