Душа
Листата есенни се ронят
и тихо падат във нощта.
Едно сърце сега очаква
да получи топлина.
Една душа - сама, бездомна,
без път в живота си върви.
Сама е тя, но е огромна,
добра душа, но без пари.
Това е бедното сираче,
което вечер виждаш ти,
самотно, бедно, но не плаче,
тъгата в себе си държи.
И бавно, плахо те поглежда,
ръце към теб простира то,
в очите му блести надежда,
ала сърцето е само.
и тихо падат във нощта.
Едно сърце сега очаква
да получи топлина.
Една душа - сама, бездомна,
без път в живота си върви.
Сама е тя, но е огромна,
добра душа, но без пари.
Това е бедното сираче,
което вечер виждаш ти,
самотно, бедно, но не плаче,
тъгата в себе си държи.
И бавно, плахо те поглежда,
ръце към теб простира то,
в очите му блести надежда,
ала сърцето е само.
© Цветелина Янкова All rights reserved.
Нещо ми е било тъжно като съм го писала.
