16.03.2012 г., 3:25

Душа

1.2K 2 14

Душата тъне пак в тъмнина

и блъска се ранена в гърдите.

Не може, този свят да разбере

защо злобата царува днес в света?

 

Защо вълнуват я толкова  въпроси,

търси отговори и себе си вини?

Готова е на враговете да прощава,

а себе си разнищва до зори.

 

И ето изригват огнени слова,

които нараняват, хапят...

Нима това е вечната борба - добро и зло

в капана на живота да останат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,Евгения!
    За мен поезията се ражда в най- трудните мигове
    от живота ни.За да помним и да не забравяме,пътят
    които сме изминали!
    За мен поезията е вълшебство което е събрало
    мъдростта от дълбините на народа ни!
    Катя
  • ""Готова е на враговете да прощава,
    а себе си разнищва до зори." - Това е добротата!
    Щом я имаш не се страхувай!
    Поздрав и от мен!
  • Хареса ми
  • Здравей те!
    Искам да ви благодаря, че отделихте
    от времето си, за да прочетете и коментирате.
    А на мен ми трябваше малко време да осмисля
    казаното от вас и да потърся отговори на
    въпросите, които ме вълнуват.Може би това е свободен стих.
    Прочетох за свободният стих...
    "Свободния стих може да стигне до голяма дълбочина
    на мисълта или чувството.В него образите са такива,
    каквито се раждат в душата на поета"
    Владимир Минев
    Харесах коментара на Антоан,
    защото той е дешифрирал на фино ниво това, което
    съм искала да кажа,за което му благодаря.
    А колкото да стихотворението това е преди
    да го редактирам:
    Душата тъне пак в тъмнина
    и блъска се ранена в гърдите.
    Не може този свят да разбере,
    защо злобата царува днес в света?

    Душата скрито пак ридае,
    отронва кървави сълзи в нощта
    и ето вик на самота оглася,
    тишината на нощта...

    Защо вълнуват я толкова въпроси
    и търси отговори, и себе си вини?
    Готова е на враговете да прощава,
    а себе си разнищва до зори.

    Защото всеки миг може да те предаде,
    да паднеш, да пълзиш под тежкия камшик...
    Борбата знаеш, че е вътре в тебе,
    надяваш се с любов да победиш.

    И ето изригват огнени слова,
    които нараняват, хапят...
    Нима това е вечната борба- добро и зло
    в капана на живота да останат.

    Не знае ли, че в този свят голям,
    любовта ръце към нея ще протегне.
    Ще я помилва рано призори,
    и светлата надежда на деня
    в сърцето ще се влее..
    13.02.1012г
    С най- добри пожелания за здраве и късмет,
    и нека да не забравяме да бъдем себе си.
    izumrutkata(Катя):
  • Ако кажем, че този стих е чудесен, ще излъжем себе си. Сигурно е, че авторът се е вложил в него, но все пак резултатът не е маловажен. Нуждае се от преработка, според мен, за да присъства равностойно на страниците на любимия сайт. Успех занапред, Катя!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...