Mar 16, 2012, 3:25 AM

Душа

  Poetry » Other
1.2K 2 14

Душата тъне пак в тъмнина

и блъска се ранена в гърдите.

Не може, този свят да разбере

защо злобата царува днес в света?

 

Защо вълнуват я толкова  въпроси,

търси отговори и себе си вини?

Готова е на враговете да прощава,

а себе си разнищва до зори.

 

И ето изригват огнени слова,

които нараняват, хапят...

Нима това е вечната борба - добро и зло

в капана на живота да останат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,Евгения!
    За мен поезията се ражда в най- трудните мигове
    от живота ни.За да помним и да не забравяме,пътят
    които сме изминали!
    За мен поезията е вълшебство което е събрало
    мъдростта от дълбините на народа ни!
    Катя
  • ""Готова е на враговете да прощава,
    а себе си разнищва до зори." - Това е добротата!
    Щом я имаш не се страхувай!
    Поздрав и от мен!
  • Хареса ми
  • Здравей те!
    Искам да ви благодаря, че отделихте
    от времето си, за да прочетете и коментирате.
    А на мен ми трябваше малко време да осмисля
    казаното от вас и да потърся отговори на
    въпросите, които ме вълнуват.Може би това е свободен стих.
    Прочетох за свободният стих...
    "Свободния стих може да стигне до голяма дълбочина
    на мисълта или чувството.В него образите са такива,
    каквито се раждат в душата на поета"
    Владимир Минев
    Харесах коментара на Антоан,
    защото той е дешифрирал на фино ниво това, което
    съм искала да кажа,за което му благодаря.
    А колкото да стихотворението това е преди
    да го редактирам:
    Душата тъне пак в тъмнина
    и блъска се ранена в гърдите.
    Не може този свят да разбере,
    защо злобата царува днес в света?

    Душата скрито пак ридае,
    отронва кървави сълзи в нощта
    и ето вик на самота оглася,
    тишината на нощта...

    Защо вълнуват я толкова въпроси
    и търси отговори, и себе си вини?
    Готова е на враговете да прощава,
    а себе си разнищва до зори.

    Защото всеки миг може да те предаде,
    да паднеш, да пълзиш под тежкия камшик...
    Борбата знаеш, че е вътре в тебе,
    надяваш се с любов да победиш.

    И ето изригват огнени слова,
    които нараняват, хапят...
    Нима това е вечната борба- добро и зло
    в капана на живота да останат.

    Не знае ли, че в този свят голям,
    любовта ръце към нея ще протегне.
    Ще я помилва рано призори,
    и светлата надежда на деня
    в сърцето ще се влее..
    13.02.1012г
    С най- добри пожелания за здраве и късмет,
    и нека да не забравяме да бъдем себе си.
    izumrutkata(Катя):
  • Ако кажем, че този стих е чудесен, ще излъжем себе си. Сигурно е, че авторът се е вложил в него, но все пак резултатът не е маловажен. Нуждае се от преработка, според мен, за да присъства равностойно на страниците на любимия сайт. Успех занапред, Катя!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...