Така и
не успявам
да те разплета,
животе мой.
Все повече
се опетлавам,
затъвам,
падам,
ставам...
И в този
неизбежен
кръговрат
от себе си
навсякъде
оставям.
Душата ми
дантелена е
вече.
Проникват в нея
ветровете.
И пак с
надеждата
оставам
и търся,
чакам и
надявам...
за две ръце
с любов
да я закърпят.
© Мариана Вълкова Всички права запазени