Душа-дантела

Poetry » Other

984 0 14

Така и

не успявам

да те разплета,

животе мой.

Все повече

се опетлавам,

затъвам,

падам,

ставам...

И в този

неизбежен

кръговрат

от себе си

навсякъде

оставям.

Душата ми

дантелена е

вече.

Проникват в нея

ветровете.

И пак с

надеждата

оставам

и търся,

чакам и

надявам...

за две ръце

с любов

да я закърпят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

finaltouch (Георги Ванчев)

Прочетох с удоволствие! Много емоция има вплетена в тази дантела!

2010-01-06T00:46:21+02:00
alistef (Албена Стефанова)

много е хубаво стихото.Много интересно, не се бях замислила, че човек волно или не се заплита в конците на различни ситуации. Е, все има край . Само трябва търпелив и добър човек, който да поеме нишката и да разплете хаоса за да сътвори от него чудото на Любовта. Поздрави.

2010-01-05T21:29:35+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Ами като не можеш да го разплетеш, изплети си нов, по-хубав! По-добре е отколкото да се кърпят старите кошули-души. Поне така си мисля, но в никакъв случай едното не е по-лесно от другото. Поздрави!

2010-01-05T19:48:56+02:00
vodoleia (Мария)

Може да е дантела, но тя е нежна и красива!

2010-01-05T19:00:04+02:00
feia (Вилдан Сефер)

!!!

2010-01-05T17:31:33+02:00