kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
Jan 5, 2010, 10:43 AM

Душа-дантела 

  Poetry » Other
851 0 14

Така и

не успявам

да те разплета,

животе мой.

Все повече

се опетлавам,

затъвам,

падам,

ставам...

И в този

неизбежен

кръговрат

от себе си

навсякъде

оставям.

Душата ми

дантелена е

вече.

Проникват в нея

ветровете.

И пак с

надеждата

оставам

и търся,

чакам и

надявам...

за две ръце

с любов

да я закърпят.

 

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прочетох с удоволствие! Много емоция има вплетена в тази дантела!
  • много е хубаво стихото.Много интересно, не се бях замислила, че човек волно или не се заплита в конците на различни ситуации. Е, все има край . Само трябва търпелив и добър човек, който да поеме нишката и да разплете хаоса за да сътвори от него чудото на Любовта. Поздрави.
  • Ами като не можеш да го разплетеш, изплети си нов, по-хубав! По-добре е отколкото да се кърпят старите кошули-души. Поне така си мисля, но в никакъв случай едното не е по-лесно от другото. Поздрави!
  • Може да е дантела, но тя е нежна и красива!
  • !!!
  • Вярвай!!!
    Ще стане!
    Красива дантела си изплела!
  • Много ми хареса!
  • ... !!!
  • Марианче, чудесна е твоята дантелена душа!
    Наслаждавам се на стиховете, които създава!

    Бъди щастлива през Новата година, мила!
    Поздрав!
  • Знаеш, че харесвам твоята душа!
    И стиховете ти!
  • Душата ти е хубава и дантелена!
    Поздрав, Мариянче!
  • Красива е бялата ти дантела...
    Поздрави!
  • Кърпените знамена са святи)))

  • И закърпена пак е хубава - бяла дантела!
Random works
: ??:??