26.07.2007 г., 23:40

Душа с аспирин не се лекува

989 0 20

Не ми звъни - днес нека съм сама.
Любовни sms-и не ми пращай.
Отвикнах в теб да търся топлина,
при друга  пробвай със лъжи изящни.


Ще преживея аз поредния катарзис,
с тъга от спомени душата ще обвия.
И рядко ще си спомням любовта,
която бързах с тебе да изпия.


Горчи ми тя, макар да е отминала
и пак гори ми още в паметта.
Любов - дори лъжлива - я е имало,
и още пари в моята душа.


Красиво беше! Нека пак да бъде...
Но там, където път делим на две,
сълзи под босите ми ходила ще парят,
но щом е Бог решил... Така е по-добре.


За щастието има ли рецепта?
Нали самО сърцето е градина без цветя.
Любов с любов във нея се подхранват...
Не се лекува с аспирин сама душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, че хубав , тъжен стих, мила моя, приятелко.Повече слънчеви дни ти желая.С обич.
  • Мноо ми харесва! Верно, бе!
    А, това с ас пирина... по 100 мг на ден е препоръчително, макар да не лекува ...
  • Обичам ви и благодаря!
    И нека градините ЛЮБОВ да бъдат пълни винаги с цветя!
  • Права си Петя, много си права - няма рецепта и лек ...

    Поздрав за текста и усмивка за теб.
  • Любов - дори лъжлива - я е имало,
    и още пари в моята душа...
    ...но щом е Бог решил... Така е по-добре...
    * * *
    Силна прегръдка от мен! Докосващи са думите ти! Поздрави, Петинка!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...