8.02.2023 г., 14:29

Душа-виелица

796 0 1

 

Кристали от прелест магична валят

и снежно вълшебство танцува навън

във облачен плащ се е сгушил денят

сънуващ най-цветния пролетен сън.

 

На хълма притихнал съвсем на ръба

заставам и взирам се пак надалеч

въздишка с усмивка проронвам едва

смирена да бъда все нещо ми пречи.

 

Дали е това, че мечтая безспир,

измисляйки приказки с хъс и размах?

Аз губя се в бялата девствена шир

покой тук блажен и жадуван познах.

 

Дали пък защото не скланям глава,

порядки не спазвам, въставам с юмрук

бунтовно и гордо напред все вървя

и явно се справям прекрасно дотук.

 

Съвети не искам, затуй по-добре

на пътя не стойте, дръпнете се де!

Душата – виелица в зимно небе,

безсмъртна остава и след векове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубав стих! Нека да е виелица, така е силна!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...