Кристали от прелест магична валят

и снежно вълшебство танцува навън

във облачен плащ се е сгушил денят

сънуващ най-цветния пролетен сън.

На хълма притихнал съвсем на ръба

заставам и взирам се пак надалеч

въздишка с усмивка проронвам едва

смирена да бъда все нещо ми пречи.

Дали е това, че мечтая безспир,

измисляйки приказки с хъс и размах?

Аз губя се в бялата девствена шир

покой тук блажен и жадуван познах.

Дали пък защото не скланям глава,

порядки не спазвам, въставам с юмрук

бунтовно и гордо напред все вървя

и явно се справям прекрасно дотук.

Съвети не искам, затуй по-добре

на пътя не стойте, дръпнете се де!

Душата – виелица в зимно небе,

безсмъртна остава и след векове.