Душата иска да танцува
...
Кога във думите красиви-
прекрасни, истински и диви,
душата се отпуска леко,
сърцето се превива меко
и спира нежната спирала -
тя много трудности е дала
и взела е прекрасни думи -
превърнала ни е в безумни,
вторачени във мрака хора-
сурови, тъмни, без умора
се мъчим и се лъжем как
да изживеем сянката си в мрак
и се надяваме напусто
да стихне грозното ни чувство
и да узреем в тих покой -
не сме способни ний за бой,
за рат неспирна със небето,
за път безкраен през морето,
покрай сирени и мъгли,
за бран във тесни долини,
да срещнем боговете злачни,
да вдигнем погледите мрачни,
да стъпим на нозе крилати,
да литнем в златните палати,
да се въздигнем силни, горди,
танцуващи и непокорни
и да потърсим ново слънце -
сурово, диво, то изгрява,
сърцата ни пак призовава
за нова сеч, за нова рат -
за нова, топла благодат,
която, кат' постеля мека
да бъде огън за човека,
да топли, плаши и гори,
да свърже хиляди съдби,
да разпилее тежки думи,
стотици томове със глуми,
да поведе напред живота
към нова, пареща Голгота,
да разпне сенчестите хора,
да литне в песен през простора
и в миг, във ден, във вечността
да се прокуди болестта,
споходила света отвека,
а именно, да, ти - Човека,
да затанцуваш неуморно, в сянка,
да се разсмееш на съдбата - дрямка
в света на вечния покой -
върви, търси се, тук не стой!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
