Душата ми е стая,
червена и гореща,
накичена с портрети
с протегнати ръце,
една голяма рамка
усмихва се насреща,
а в нея, вместо снимка,
тупти едно сърце.
Душата ми е спомен,
отекнал в тишината,
живян, недоживян,
събран и разпилян, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация