Душата ми
Душата ми е стая,
червена и гореща,
накичена с портрети
с протегнати ръце,
една голяма рамка
усмихва се насреща,
а в нея, вместо снимка,
тупти едно сърце.
Душата ми е спомен,
отекнал в тишината,
живян, недоживян,
събран и разпилян,
след него в сън вървя
и търся топлината,
а той е тъй реален
и все пак само блян.
червена и гореща,
накичена с портрети
с протегнати ръце,
една голяма рамка
усмихва се насреща,
а в нея, вместо снимка,
тупти едно сърце.
Душата ми е спомен,
отекнал в тишината,
живян, недоживян,
събран и разпилян,
след него в сън вървя
и търся топлината,
а той е тъй реален
и все пак само блян.
© Яна Вълчева All rights reserved.
