Душата ми - изгубена и
чужда -
камбана дири - в нея да
притихне.
Душата ми - до костите
олющена -
до мен се спира - тъжна е -
пречистена.
Душата ми - безпътна,
изнасилена -
сама търгува свойте
"малки" истини.
Душата ми - жестока,
самовлюбена -
не ще кумири -
вече е
безмислено...
© Христина Стоянова Всички права запазени
С много обич.