Вяра (Христина Стоянова) Вяра (Христина Стоянова)
13
Nov 11, 2007, 6:23 PM

Душата ми

  Poetry
1.5K 0 6

Душата ми - изгубена и

                                    чужда -

камбана дири - в нея да

                                          притихне.

Душата ми - до костите

                                             олющена -

до мен се спира - тъжна е -

                                                      пречистена.

Душата ми - безпътна,

                                         изнасилена -

сама търгува свойте

                                             "малки" истини.

Душата ми - жестока,

                                         самовлюбена -

не ще кумири -

                             вече е

                                       безмислено...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9