Вяра (Христина Стоянова) Вяра (Христина Стоянова)
13
Nov 11, 2007, 6:23 PM

Душата ми

  Poetry
1.5K 0 6

Душата ми - изгубена и

                                    чужда -

камбана дири - в нея да

                                          притихне.

Душата ми - до костите

                                             олющена -

до мен се спира - тъжна е -

                                                      пречистена.

Душата ми - безпътна,

                                         изнасилена -

сама търгува свойте

                                             "малки" истини.

Душата ми - жестока,

                                         самовлюбена -

не ще кумири -

                             вече е

                                       безмислено...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0