Душата ми
1K
0
0
Душата ми стихийна изхвърлена лежи,
потъпка я вечерният ти прилив!
Там пясъкът студен и мокър
ридае с нея на брега самотен,
в кълбо от болка се е свила!
Вечерен топъл бриз
опитваше се да я вразуми,
обсипвайки я с нежни ласки,
но горда си остана тя -
простила всяка суета,
очаква утринния отлив.
И, сливайки се с любимото море,
душата ми почувства пак онази
вълноломна свобода,
щастлива съживи се, засия!
И пясъкът отново заблестя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МИСИЯ Всички права запазени
