Душата ми...
Душата ми не е далечен пристан,
където спираш ти и си отиваш.
Душата ми не е годежен пръстен,
през който се провираш и преспиваш.
Душата ми не и градска баня -
да влезеш в нея, за да се измиеш.
Душата ми не е една диканя -
вършееш с нея и вода да пиеш.
Душата ми не е дори пътека,
където ти да минеш и отминеш.
Душата ми не е камина лека
да се постоплиш и да си заминеш.
В душата ми, ако във храм заставаш,
ти влезеш ли - завинаги оставаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
