smile (Ана)
60 132
30.04.2009 г., 1:57 ч.

Душата ми е клетва 

  Поезия » Бели стихове
803 0 3

Душата ми е клетва...
От еретиците осъждана за еретизъм
и разкъсвана венозно,
за да се пролее вярата
и да не остане нищо.

Искана назаем,
отдавана насилствено...
и после връщана...
оголена
сама
и пуста.

Бродта ù е безспирна,
в ято се разпръсква
и се сбира капсулярно
в себе си.

Плаче тихо,
безразсъдно,
детски
и наивно.
Докато настъпи утрото
и пак започне да пулсира
със слепотата на бляна,
който ражда я отново и отново,
за да среща нови бури...

Душата ми е клетва...

 

... клетвата за сбъдване!

© Ана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??