Душата ми е клетва
Душата ми е клетва...
От еретиците осъждана за еретизъм
и разкъсвана венозно,
за да се пролее вярата
и да не остане нищо.
Искана назаем,
отдавана насилствено...
и после връщана...
оголена
сама
и пуста.
Бродта ù е безспирна,
в ято се разпръсква
и се сбира капсулярно
в себе си.
Плаче тихо,
безразсъдно,
детски
и наивно.
Докато настъпи утрото
и пак започне да пулсира
със слепотата на бляна,
който ражда я отново и отново,
за да среща нови бури...
Душата ми е клетва...
... клетвата за сбъдване!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Всички права запазени
