Душата ми потъна в бяла тишина
Причу ми се космичен шум,
душата ми потъна в бяла тишина.
Изтреля се в сърцето ми куршум,
с мисия да прогони от мене любовта.
Прогнила в разваленост днес съм аз
и заглушително се целувам със тъгата.
Да изкрещя след тебе нямам глас
и сливам се мъчително със тишината.
Порок съм и грешна съм за себе си,
но светица съм в душата надълбоко.
От онез целувки още парят в мене белези
и страх ме е да се погледна отвисоко.
Погълнах себе си с една въздишка,
в желаност да се боря с горещата си кръв.
Страх ме е да се превърна в артистка,
прикривайки у себе си надеждата за мъст.
Ще отмъщавам драскащо на самотата,
че раните в душата остави незашити
и ще слея радост с тишината,
да прогоня от очите сълзите си убити.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
добре!
