Валери_Станков (Валери Станков)
1398 946
27.10.2022 г., 7:46 ч.

Душата ми се учи да върви 

  Поезия
1554 11 11

... щом тръгна в прегорелите треви да си проводя залеза на хълма,

душата ми се учи да върви, и – цяла! – с проста радост се изпълва,

че слънчицето беше днес добро – и сумракът драперии му стелва,

над мен ще сипне звездното сребро небето от бездънната си делва,

не знам успях ли в миналия ден със всекиго да съм добър и нежен? –

 

дали разбраха хората край мен? – че няма смисъл да се таралежим,

да гаснем в злоби, пакости, войни и вечно някому да правим мръсно?

Ще вярвам до последните си дни, че винаги доброто в нас възкръсва.

В тъй късичкото наше "C'est La Vie" потъвам с обич в благия си заник.

Душата ми се учи да върви! – протегнала към вас две топли длани.

 

. .

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??