Душата моя
Душата моя изгорихте в своите страсти,
минавайки през нея като гости.
Отпивайки от нея малки глътки
от обичта ми, до наивност проста!
Душата моя разкъсахте на милион частици
и мамехте я със любов, и със магии.
А после, сякаш сте всевластни,
захвърляхте ме в моите агонии!
Душата моя грабехте със пълни шепи
да се въздигнете в небесни трепети
И смачкахте ме, в едно с дарените ви добродетели,
а днес отново търсите ме, като слепи!
Акорд финален ли е моята душа?
О о о, няма как да разберете!
Бронирах я отново с любовта
и пак цъфти, като красиво цвете!
tenderness
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нежност Всички права запазени
