Душата на дете
Детски плач проплака в нощта -
едно дете само в бялата стая,
не го прегърнаха нежни ръце -
те липсваха, бяха далече.
Самотата в себе си криеше,
мъка душата изпълваше,
сълзите горчиво преглъщаше,
сърцето от болка стенеше.
Поглед, изпълнен с копнеж
за нещо ново и непознато,
ръка някой да му подаде,
радоста от щастието да изживее.
Забрави то да пита
за майка и баща,
изговаряйки ги, чувстваше
само горчивина.
Животът й бе учител,
той я люлееше в разни посоки,
от него тя се научи
да почита и обича.
В съня си вижда онова момиче
и спомените се връщат,
познавайки жестоката болка -
не би причинила това на своето дете.
едно дете само в бялата стая,
не го прегърнаха нежни ръце -
те липсваха, бяха далече.
Самотата в себе си криеше,
мъка душата изпълваше,
сълзите горчиво преглъщаше,
сърцето от болка стенеше.
Поглед, изпълнен с копнеж
за нещо ново и непознато,
ръка някой да му подаде,
радоста от щастието да изживее.
Забрави то да пита
за майка и баща,
изговаряйки ги, чувстваше
само горчивина.
Животът й бе учител,
той я люлееше в разни посоки,
от него тя се научи
да почита и обича.
В съня си вижда онова момиче
и спомените се връщат,
познавайки жестоката болка -
не би причинила това на своето дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мима Всички права запазени
