Душата на един поет

Бяла птица е душата на поета,

тя лети и рее се в синьото небе.

Погледни му стиха, виж му куплета,

почуствай словата, усети неговото сърце.

За любовта той пише своите слова,

с надеждата да срещне нея, любовта.

Да замени своята тъга с усмивката,

да грейнат очите му, да има топлота.

И срещнеш ли го забързан с листи под ръка,

усетиш ли очите му върху твоите, твоята снага.

Поспри, поговори с него, сподели своята мечта,

а той ще ти напише сонет любовен от душа.

Ще ти разкрие своята ранима душа,

разбери го,усети го, покажи му ти своята.

Тогава ще видиш в очите му красиви искри

и ще те покани на разходка нощна сред звезди.

Недей никога затваря в клетка душата на поета,

защото винаги ще търси полет към синьото небе.

Остави я свободно да излита и при теб да се завръща,

а той любимият ти ще те целува нежно и прегръща.