Душата на един поет
Душата на един поет
Бяла птица е душата на поета,
тя лети и рее се в синьото небе.
Погледни му стиха, виж му куплета,
почуствай словата, усети неговото сърце.
За любовта той пише своите слова,
с надеждата да срещне нея, любовта.
Да замени своята тъга с усмивката,
да грейнат очите му, да има топлота.
И срещнеш ли го забързан с листи под ръка,
усетиш ли очите му върху твоите, твоята снага.
Поспри, поговори с него, сподели своята мечта,
а той ще ти напише сонет любовен от душа.
Ще ти разкрие своята ранима душа,
разбери го,усети го, покажи му ти своята.
Тогава ще видиш в очите му красиви искри
и ще те покани на разходка нощна сред звезди.
Недей никога затваря в клетка душата на поета,
защото винаги ще търси полет към синьото небе.
Остави я свободно да излита и при теб да се завръща,
а той любимият ти ще те целува нежно и прегръща.
© Валентин Миленов All rights reserved.
