Душата на мама
Генка Богданова
Казват, че всъщност ангели няма.
„ От кал родени – се превръщаме в кал.“
Не, ангели има! Ангел е мама!
Аз чувствам духът ѝ над мен полетял!
На сън и на яве дочувам гласа ѝ,
загрижен и топъл, гальовен, и мил.
Душата ми жадно търси смеха ѝ.
Закриля ме – ангел, добър, белокрил.
Ангел е мама! Съмнение няма!
Душата ѝ беше светла и чиста,
носеше в себе си обич голяма –
и днес ме гали с нежност сребриста.
Има ангели, вярвайте, има!
Душите майчини бдят над децата,
летят денонощно – тихо, незримо,
ангели нежни ни пазят с крилата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
