Mar 21, 2017, 11:55 PM

Душата на мама

  Poetry » Other
1.6K 2 6

Генка Богданова

 

Казват, че всъщност ангели няма.

„ От кал родени – се превръщаме в кал.“

Не, ангели има! Ангел е мама!

Аз чувствам духът ѝ над мен полетял!

 

На сън и на яве   дочувам гласа ѝ,

загрижен и топъл, гальовен, и мил.

Душата ми жадно търси  смеха ѝ.

Закриля ме – ангел, добър, белокрил.

 

Ангел е мама! Съмнение няма!

Душата ѝ беше светла и чиста,

носеше в себе си обич голяма –

и днес  ме гали с нежност сребриста.

 

Има ангели, вярвайте, има!

Душите майчини  бдят над децата,

летят денонощно – тихо, незримо,

ангели нежни  ни пазят с крилата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...