Душата ти ми принадлежи
Цигара запалваш...
след малко и друга,
в дима губиш моите очи...
Цигара изгасваш,
отпиваш последната глътка,
а вече проблясват моите сълзи...
Поглеждаш ме плахо,
гръб обръщаш и бягаш базспир,
а може би те следва страха...
Слагаш маска...
да скриеш болните очи,
душата ти ще е моя,
докато броди след моите следи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
