Цигара запалваш...
след малко и друга,
в дима губиш моите очи...
Цигара изгасваш,
отпиваш последната глътка,
а вече проблясват моите сълзи...
Поглеждаш ме плахо,
гръб обръщаш и бягаш базспир,
а може би те следва страха...
Слагаш маска...
да скриеш болните очи,
душата ти ще е моя,
докато броди след моите следи.
© Надя Георгиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
