Душата ти
трепти
за мен
в сравнения
непривични,
че образа си
виждам
отразен
в изрази логични.
Семейният ни пламък –
тих, умерен,
прогонва
вятъра студен,
с който се прикрива
хоризонта верен,
придавайки значението
на този ден.
Любовният ни пламък,
щом ни води,
не дава
лед душите да скове,
а там откривам
наште оди,
за да правя тези стихове.
- И целите ти
са практични,
дори при думи
лаконични.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Поздрав!