7.06.2014 г., 23:12

Душевни отломки

562 0 2

В живота критичен и смахнат дори 

човекът бедстващ  плува във мътни води.

Улици кьопави, хората зли...

Автомобилни гъсеници щъкат...

Във хаоса сив на нашите дни.

И трупат отрови и смрад!!!

Отчаяно тъмни силуети вървят 

във сивата гадост на нашия свят.

И враните сиви на облак летят.

Грачат и акита падат от тях.

Стенещи бебета с ръце към небето.

Молитва отчаяна от страдащ човек!?

Неонови лампи светят в нощта...

в очите невиждащи на стара жена...

До коша отпадъчен човекът седи!

И шепи подадени за милост. Уви!!!

Скитащи сенки в човешкия ад,

и тънем в боклуци, и тънем във мрак.

Къщи безлюдни и отломки тухлени...

Души наранени, изпълнени чак,

че имаме благото на нашия свят...

Халтура измамна, декор от лъжи!

Душевни отломки и много лъжи!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колкото и да ми се иска да не е така ама то си е така.Тъжна истина!!!Поздрави Сани!!!
  • Тъжна истина...

    Поздрав, Ангел!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...