7.06.2014 г., 23:12

Душевни отломки

561 0 2

В живота критичен и смахнат дори 

човекът бедстващ  плува във мътни води.

Улици кьопави, хората зли...

Автомобилни гъсеници щъкат...

Във хаоса сив на нашите дни.

И трупат отрови и смрад!!!

Отчаяно тъмни силуети вървят 

във сивата гадост на нашия свят.

И враните сиви на облак летят.

Грачат и акита падат от тях.

Стенещи бебета с ръце към небето.

Молитва отчаяна от страдащ човек!?

Неонови лампи светят в нощта...

в очите невиждащи на стара жена...

До коша отпадъчен човекът седи!

И шепи подадени за милост. Уви!!!

Скитащи сенки в човешкия ад,

и тънем в боклуци, и тънем във мрак.

Къщи безлюдни и отломки тухлени...

Души наранени, изпълнени чак,

че имаме благото на нашия свят...

Халтура измамна, декор от лъжи!

Душевни отломки и много лъжи!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колкото и да ми се иска да не е така ама то си е така.Тъжна истина!!!Поздрави Сани!!!
  • Тъжна истина...

    Поздрав, Ангел!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...