Jun 7, 2014, 11:12 PM

Душевни отломки 

  Poetry » Civilian
364 0 2

В живота критичен и смахнат дори 

човекът бедстващ  плува във мътни води.

Улици кьопави, хората зли...

Автомобилни гъсеници щъкат...

Във хаоса сив на нашите дни.

И трупат отрови и смрад!!!

Отчаяно тъмни силуети вървят 

във сивата гадост на нашия свят.

И враните сиви на облак летят.

Грачат и акита падат от тях.

Стенещи бебета с ръце към небето.

Молитва отчаяна от страдащ човек!?

Неонови лампи светят в нощта...

в очите невиждащи на стара жена...

До коша отпадъчен човекът седи!

И шепи подадени за милост. Уви!!!

Скитащи сенки в човешкия ад,

и тънем в боклуци, и тънем във мрак.

Къщи безлюдни и отломки тухлени...

Души наранени, изпълнени чак,

че имаме благото на нашия свят...

Халтура измамна, декор от лъжи!

Душевни отломки и много лъжи!!!

 

 

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Колкото и да ми се иска да не е така ама то си е така.Тъжна истина!!!Поздрави Сани!!!
  • Тъжна истина...

    Поздрав, Ангел!
Random works
: ??:??