7 июн. 2014 г., 23:12

Душевни отломки

563 0 2

В живота критичен и смахнат дори 

човекът бедстващ  плува във мътни води.

Улици кьопави, хората зли...

Автомобилни гъсеници щъкат...

Във хаоса сив на нашите дни.

И трупат отрови и смрад!!!

Отчаяно тъмни силуети вървят 

във сивата гадост на нашия свят.

И враните сиви на облак летят.

Грачат и акита падат от тях.

Стенещи бебета с ръце към небето.

Молитва отчаяна от страдащ човек!?

Неонови лампи светят в нощта...

в очите невиждащи на стара жена...

До коша отпадъчен човекът седи!

И шепи подадени за милост. Уви!!!

Скитащи сенки в човешкия ад,

и тънем в боклуци, и тънем във мрак.

Къщи безлюдни и отломки тухлени...

Души наранени, изпълнени чак,

че имаме благото на нашия свят...

Халтура измамна, декор от лъжи!

Душевни отломки и много лъжи!!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колкото и да ми се иска да не е така ама то си е така.Тъжна истина!!!Поздрави Сани!!!
  • Тъжна истина...

    Поздрав, Ангел!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...