Душите

Душите


В тъмници душите безропотно тлеят,
гаснат те ден след ден в тишината.
И няма никого там, в безплътния храм.
Спомен промъква се да навее тъга.

Лица, лица и усмивки в лъжа,
потъват в море на греха.
И шепот, очи и очи пропити с омраза и гнет 
изникват във мрака и отново потъват в прахта.

А, всъщност, в цветове и шум умират душите ни бавно.
И има много хора, сган в тоз гостоприемен хан.
Там няма морал и свян.
Стон излиза от белите стени

и лица - лица и усмивки в лъжа.
Всичко потъва в море на греха.
И шепот, очи и очи пропити с омраза, омраза и гнет
никнат в нощта и отново потъват в прахта.